Осиновяването - труден процес за българи, но не и за чужденци

  • 15

    08.2012

  • Миналата година са дадени 287 съгласия от министъра на правосъдието за международни осиновявания, каза Милена Първанова - директор на дирекция "Международни осиновявания" към Министерството на правосъдието. Осиновените деца през изминалата година са  329, сочи справката на ведомството. Според нея най-много малчугани са осиновени от италиански граждани и след процедурата са заминали да живеят с новите си родители. Изоставените деца или сираците намират най-много осиновители в САЩ, Германия и Франция, каза Първанова. В много от случаите обаче, осиновяващите родители имат изисквания за пола, възрастта и външния вид на детето. Някои дори посочват предпочитания за цвят на косата и на очите, допълни експертът. Макар да не е много лицеприятно да се посочват характеристики на дете, все пак осиновителите имат това право, защото се търси някакъв вид съгласие. Когато става дума и за етическия произход на детето също е важно да се посочат характеристики, ако новите родители изискват това, уточни Първанова. Най-логично за посочване като изискване за осиновителите е възрастта на детето. Затова и този аспект винаги се обсъжда. Понякога се прави преценка от социалните работници дете на каква възраст е подходящо да бъде осиновено от конкретно семейство. Целта е правилна преценка за отговорностите, които осиновяващото семейство може да носи за детето, каза Милена Първанова. Най-често предмет на обсъждане при едно международно осиновяване е и произходът на биологичните родители на детето, добави тя. В България все още осиновяването е процес, който не се възприема от обществото по начин, по който това става в други страни. В чужбина този процес е открит и дори се празнува. Всичко е въпрос на промяна на нагласите на обществото, твърди Милена Първанова. По думите й консервативното възприемане на процеса може да бъде преодоляно с помощта на специалистите, още докато семейството чака дете, което да осинови. Милена Първанова обясни, че в регистъра на осиновяващите се пазят всички досиета на семействата, които чакат да започне процедурата по осиновяване. Така, както всеки ден постъпват нови кандидати, така и има такива, които вече приключват процедурата и данните се заличават. В момента около 2 000 осиновяващи са на различен етап от процедурата, посочи експертът. Всяко семейство чака отговор различен период от време - от няколко месеца до няколко години. Определя се от характеристиките на детето, което новите родители искат да осиновят. Важни са и спецификите в здравословното състояние. Те също определят колко дълго се чака, поясни Първанова. През 2011 година над 100 деца с подобни специфики или на малко по-висока възраст са били осиновени. Според специалиста тази цифра всяка година расте, вследствие на добре разработена програма. Най-трудно се намират семейства за деца над осем-девет години, уточни експертът. Макар и единици, има случаи, при които семейства не полагат необходимите грижи за деца със специфични нужди, които са осиновили, отбеляза Първанова. През 2002 година България е ратифицирала Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (Хагската конвенция). Хагската конвенция от 1993 година цели да се гарантират правата на децата, както и да се елиминират възможностите за трафика и продажбата им. Страната ни е синхронизирала изцяло законодателството си в тази посока и всички деца вече имат равен шанс да бъдат осиновени, коментира Първанова. Елиминирана е и възможността осиновяващите сами да посещават домовете за деца и да договарят на място това, което искат. Всички деца, както и осиновяващите, са вписани в регистър и имат равен шанс, посочи Милена Първанова. 

    Автор: GNews www.gnews.bg